Ще бъде
Ще бъде късно.
И ще сме сами.
Пианото минорно ще отеква
в баналното, до болка, до-ре-ми
по нашите отъпкани пътеки.
Ще бъде нощ.
И силно ще вали.
А аз ще мразя всеки стих за тебе.
Ще късам на парчета лист по лист.
Ще бъда тиха и прозрачно бледа.
Ще бъде есен и във моя свят
часовникът назад ще се обърне,
стрелките му наляво ще вървят
но миналото няма да ми върне.
Ще ме заключи в малка тишина,
сълзите ми навътре ще се стичат –
отровни капки, ничия вина,
и болката, че адски те обичам.
Ще бъде късно.
И ще ме боли.
Ще мразя есента, нощта и мрака,
и споменът, че ние сме били,
това, което безнадеждно чакам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
