Десет хиляди мига
Да те търся стократно - съдба ми е. Избор и драма,
както залезът търси на изгрева светлия блян.
Най-желаният смисъл се случва, когато сме двама
и светът е предчувствие... Път, от мечти провидян.
Има мъдрост, която отколе в числата е скрита.
Тя напомня за цялост. Дори за платена цена.
Само миг от споделяне - още не значи насита.
Само лъч от очите - все още не е светлина.
Както сладкият мед не от цвете едничко роден е,
нито топлият хляб - от две шепи пшенични зърна,
тъй за мен ти ще бъдеш слова от стократно шептене,
даже нежна столетност с красивото име Жена.
Век с човек се римува и смисълът сам се намира.
Десет хиляди мига са сто, умножени по сто.
Тази моя стократност в сърцето ти нека извира
и "Защо те обичам?" - за отговор: Ето защо!
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
© Лъчо Калъчев All rights reserved.
