Така се оказа накрая.
За теб, когото видях
на сто метра пред мен,
сред хора възторжени
и от когото попих всеки звук,
под ситния пролетен дъжд,
в изпълнения до краен предел
античен амфитеатър -
за теб плаках накрая,
както за никого друг досега.
Плаках за теб,
дете на Сиатъл! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up