Nov 13, 2004, 11:34 AM

Дете на светлината

  Poetry
1.4K 0 0
Дете на светлината,
на слънцето душа,
блести над сивотата
на тъжната земя.

Дете на светлината
с най-нежните очи
изгрява и изпраща
най-топлите лъчи.

Дете на светлината
със златните коси-
на крилете на мечтата
щастлива Ти бъди!

Дете на светлината
с аромата на зора,
ела при нас, в мъглата,
и дай ни Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...