Nov 13, 2004, 11:34 AM

Дете на светлината

  Poetry
1.4K 0 0
Дете на светлината,
на слънцето душа,
блести над сивотата
на тъжната земя.

Дете на светлината
с най-нежните очи
изгрява и изпраща
най-топлите лъчи.

Дете на светлината
със златните коси-
на крилете на мечтата
щастлива Ти бъди!

Дете на светлината
с аромата на зора,
ела при нас, в мъглата,
и дай ни Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...