Dec 2, 2007, 9:32 PM

Дете съм

  Poetry
794 0 2

Дете съм на тъмнината,

живея в пуста стая, наречена душа!

Дете съм и на светлината,

блестя като слънце, и огрявам твоята съдба!

 

Дете съм на самотата,

в мен живее тя – черна, някак тъмна!

Дете съм и на любовта,

докосвам и възпламенявам мъжките сърца!

 

Дете съм на времето,

то за мен е вратата към света!

Дете съм и на бремето,

нося в мен една единствена мечта!

 

Дете -  щастливо съм!

Докосна ли нещо, превръщам го в реалност!

Мислиш си, че сънуваш,

но повярвай - това е чистата истина една!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • И моята душица е пуста стая и самотата ми е черна,но си ги обичам такиваХубавото при теб е,че накрая казващ,че си щастливо дете!Поздрави!!!
  • Дете си - прекрасно дете!
    Запази завинаги детето в себе си,
    когато пораснеш... С много обич.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...