Детето
Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер.
(Бонбони не бе и сънувало то),
но днес провървя му – парица намери...
А може би трябва му ново палто,
че вечно износваше кърпени дрехи –
от кака, от бати, от някой голям.
Къщурката беше със килнати стрехи...
„Дали пък за покрив парите да дам?”
Детенцето чуди се, дълго умува.
Парицата беше за много неща –
не просто монета... Защо ми се струва,
че то си намери парченце мечта?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
