Oct 6, 2007, 10:26 PM

Детска орис

  Poetry
644 0 4

                                                                              (посветено на всички страдащи деца, с много обич)

          Умора
          от дните и нощите пусти.
          Умора
          от другите, грубите гости.
          Опора
          единствено в малките протегнати пръсти.
          Опора
          в детенцето с най-тъжно усмихнати устни.
   
     Кого срещаш, влизайки безмълвно вкъщи? -
     детето с очите най-синьо могъщи!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...