Стоя в стаята си аз... и през прозореца се взирам в този час.
През малкия прозорец тих спомени далечни аз открих!
Помня как на люлка се люляхме, падахме
и се смяхме!
Помня шумната игра, а после във легла!
За миг отнасям се сега, но връщам се отново в тази скучна, сива сивота!
Един въпрос в главата ми стои –
Защо пораснахме така, кажи?
Защо детството отиде си?!