Oct 6, 2009, 1:30 AM

Девет бала

Poetry » Love

1.3K 1 0

ДЕВЕТ БАЛА

Много истини ти казах

и може би уплаших дързостта ти. Бунтарка съм и всичко ме вълнува. Обичам нежността ти, топлината на душата ти и крехкостта на твоите мечти. Не изтрезнявам от своето безумие и всяко дребно нещо може да ме впечатли. От всяка нежност онемявам и знам, че си различен. В очите ти откривам любовта - с девет бала трептящо вълнение. Колко много копнежи, красота, устни - изворни, от които потръпвам, едно безкрайно начало . . . и Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0