Девет крачки
Живее в стар квартал,
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак,
навярно вече полумъртав,
а в кухнята една жена,
подпираща вселената със хълбок.
Не носи кожа, цялата е рана
вградила се е в къщата - олтар,
а няма в нея капчица от вяра,
ни пламък има, само пепел от пожар...
Загубила ръце и хоризонти,
и всеки миг, във който се случвала.
Сега е просто длъжна да си връща
това което даром е получила.
От време старо, от преди да има време,
една жена се крие в сенките на мислите
и трие сълзи и като сълза изтрива себе си
за да не съществува... вече да я няма.
Тя моли, да се преоткрие нова,
а нова значи както е била
на девет крачки само от реката
и на стотици от предишната жена...
© Евгения Илиева All rights reserved.
