Диагноза - сърдечна предостатъчност!
Между два остри камъка
пулсът му спря.
Тихо. Без хрипове.
Червени кожи по пясъка само.
То отлетя.
Разкрещяха се!
Мъртви са.
И то.
После... И тя.
Какво ти тук опело?
Пир. Не виждана буря.
Мъртва ли?
На тънка нишка.
Вися.
(Подпирам да не грохне
небето.)
Не виждаш ли, Отче?
Ти си пиян.
Кръстът далеч е. На крачка.
Спри това опело!
Сърцето ми е пълно.
С шлака.
Сърдечна предостатъчност.
Излишни
стари чувства. Илюзии,
лъжи...
Болят!
Не зараснали рани
с тропосани шевове.
Не дадени прошки,
не взети причастия.
Виждаш ли?
Колко писма не изпратени...
Думи не казани.
Плюнки.
Отровни целувки.
Гузна съвест... Червясала.
Умрели любови.
Виновни погледи
(кадри от старите ленти).
Хвърляй всичко старо...
издраскай
до бяло стените!
Когато се върна от горе -
да ме покръстят живите гълъби
и да запаля лулата на
душевния Рай...
Тогава -
ампутирай всички
нервни аксони,
(с които изписах толкова
листи!).
От утре ще пиша
с молив
върху черна хартия -
Че чакам капка късно
море и шепа вятър
по посинелите устни.
С въздишка на крило -
безмълвно...
ще рисувам цветни сънища
и бели
надежди.
От утре.
Добре ли си, Отче?
Не си ли пиян?
Опелото за днес се отлага.
Върнах се.
(Ангели здраво стискаха
тънката нишка.)
Някой беше палнал
дори и свещица.
© Веска Алексиева All rights reserved.
