ДИАЛОГ
Във стихове живота си събирам
и казваш, че познаваш ме... Едва ли.
За теб дори и ред не е написан.
Оттук нататък... Може... С интервали.
Кажи сега? Поиска да говорим.
За мен? (Започнах вече да забравям).
Не, моля те, излишно е да спорим.
Разказвай ти, а аз ще те поправям.
Не съм добра, как може да ти хрумне?
Понякога съм зла и демонична.
С доброто сме порядъчно на Вие,
от прямост съм понякога критична.
Щастлива ли съм? Май, че не разбираш.
Не помня даже щастие какво е!
Живееш в болка. Молиш се... умираш.
Това ли е то щастие? Защо е?
Не съм и нежна... Даже грубовата,
към ласките съм вече апатична.
В безвремие се влюбвах и обичах,
но то лекува... станах безразлична.
Желана съм? И трябва да се радвам?
Желанието винаги окриля.
Избухва бързо... После безвъзвратно,
спирално се изхлузвам... да се скрия.
Различна съм? Е, хайде стига. Стига!
Еднаква съм със всички... до прозрачност.
Това не е заложба, не е сила.
Различното е болка... еднозначност.
Вечерно се разпалихме... към края.
Сега е вече време... да догаряме.
Греша ли? Не! Това поне го зная.
Приятно бе ми с теб... да разговаряме.
© Кремена Стоева All rights reserved.
