Кибритената клечка със свещта започна диалог,
обърна се към нея с глас суров и строг:
"Навън се смрачава, денят намаля,
дошла съм, за да те запаля!
Готова ли си, макар да изгориш,
за хората светлина да сътвориш!?"
Усетила, че наближава сетният ѝ час,
свещта отговори с треперещ глас:
"Съжалявам, не съм готова да горя с плам,
не желая живота си за хората да дам,
нима такава саможертва си струва,
толкова ли скъпо светлината се купува?!"
Кибритената клечка се разпали, гневно лумна,
доближи се опасно до свещта благоразумна...
"Да, струва си да гориш, да страдаш,
в огнени мъки да ставаш, да падаш,
струва си да бъдеш до болка изпепелена,
но със светлина на всички споделена,
струва си да прогонваш тъмнината и мрака,
да носиш светлината, която всеки чака...
Иначе ще останеш непотребна вещ,
ще живееш вечно, но няма да си свещ,
няма да светиш, да гориш с пламък,
ще останеш студена като камък...
За какво тогава Бог те е създал,
ако на човек от огъня не си му дал!?
Колко свещи срещнах с фитили заспали,
всеки отказа за другите да се запали!"...
Свещта погледна своя фитил,
треперещ, страхливо се свил,
за миг видя живота си на лента
и това отпуши на куража бента...
Взе от огъня на клечката кибрит,
за да покаже лика си преоткрит,
за да докаже, че и да я боли дори,
има смисъл да живее, докато гори!