Диалог с дяволог
„Дали душата ми ще устои
на грубостта
на този свят забързан
или пленена от лъжи,
от думите излъскани,
от скудоумието,
което все над нас кръжи,
най-сетне ще се преклони
и усмирено ще клекне дори?
Кажи, дяволоже, кажи?”
„Хо, ха, хи!
Не само ще клекне –
ще легне дори!”
„Напук на все свирепи ветрове,
не ще подгъна свойте колене
и челото си няма да сведа,
ще предизвикам изпита - съдба!”
“Живеем в подло време”- рече ти -
“затуй открита хич недей бъди,
а хитро, хитро полицемери!”
“Доброжелател може и да си,
но моля те, не ме учи!
Ако всички се притулим,
кой с гърди ще спира вятъра?”
“Ама че си тъпа патка -
мислиш се за тарикатка!
Ти на злото крак не ще подложиш,
то ще те препъне здравата,
скоро ще ти вземе мярата!”
“Млъквай! Няма да те слушам!
Напук на все свирепи ветрове,
не ще подгъна жално колене
и челото си няма да сведа!”
“Горканата, горкана тя!”
© Росица Танчева All rights reserved.
