Диалог с времето
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го...
Материята в черепа ми
се раздвижи бурно
и заклокочи като лава
кипнала.
Видях човека в нея,
който викаше,
и се познах – бях аз...
но сам,
осмислил всяка гънка,
всяка клетка, раждаща енергия:
живея,
мисля,
боря се
със себе си
и с всичко тук около мен –
застинало,
парализирано,
шептящо,
притаило дъх...
Времето не се променя –
променят се хората.
Променят се до сетния си час.
Макар че има още лицемерие
и алчност,
и убийства,
и лъжа;
макар че съвестта човешка
спори...
макар че съвестта ни
спори
с нас.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
