hristam (Христина Мачикян)
531 928
Jul 8, 2011, 9:47 PM

ДиаЛогично 

  Poetry » Love
864 0 4

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.

Знае как да прикрива зад шепот
мъжки страсти - почти необятни,
да  събира сълзите ти в шепи...
и след миг да ги хвърли на вятъра.

Може в теб да се свре - като вопъл,
по-хроничен от стар зъбобол,
любовта ти да глозга до кокал.
След това да я стъпче на сол.

                    ***
Слушай, сестро, жена съм. Присъщо е
да посрещам  съдбата по мъжки.
Любовта ми - без ресто за връщане,
а ръцете - до край да прегръщат.

Аз не винаги светя светулково,
и не винаги галя по бузите.
Заболи ли ме - бясно се втурвам
и руша всички бивши илюзии.

После може да яхам метлата
и да паля среднощни прокоби -
да ми светят, докато пропадам
от небето си стръмно... нагоре.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??