Mar 29, 2016, 7:55 AM

Диаметрична невъзможност

  Poetry » Other
884 1 3

Аз и ти предизвикваме окръжност 
в някаква си равнина. 

Успяхме двуизмерно да се свържем

някъде в безкрайността.

Любовта математически точките подрежда,

изчислила уравненията

на моята и твоята душа.

Завъртяхме се магически в окръжност,

неподозирайки, че нещо липсва

да се запълни празнотата на кръга.

Аз и ти сме точки в окръжност,

пергелът съдбовно местата ни избра.

Чудя се, каква ли произволност е движела

молива на незнайната чертаеща ръка.

В нашата окръжност пътищата ни

образуват хорда, символ на несбъдността.

Непризнато геометрично ще се търсим,

все ще се въртим в несъществуването

на кръга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изглежда, че точните науки спомагат за другите, различни,с които се твори отвътре навън.Не бях чел толкова хубаво стихотворение в този сайт! Продължавай да пишеш все така..
  • Интересно е!
  • "Несбъдността"? Може би "несбъднатостта"? Началото ми хареса, после някак темата се губи...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...