29.03.2016 г., 7:55

Диаметрична невъзможност

882 1 3

Аз и ти предизвикваме окръжност 
в някаква си равнина. 

Успяхме двуизмерно да се свържем

някъде в безкрайността.

Любовта математически точките подрежда,

изчислила уравненията

на моята и твоята душа.

Завъртяхме се магически в окръжност,

неподозирайки, че нещо липсва

да се запълни празнотата на кръга.

Аз и ти сме точки в окръжност,

пергелът съдбовно местата ни избра.

Чудя се, каква ли произволност е движела

молива на незнайната чертаеща ръка.

В нашата окръжност пътищата ни

образуват хорда, символ на несбъдността.

Непризнато геометрично ще се търсим,

все ще се въртим в несъществуването

на кръга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изглежда, че точните науки спомагат за другите, различни,с които се твори отвътре навън.Не бях чел толкова хубаво стихотворение в този сайт! Продължавай да пишеш все така..
  • Интересно е!
  • "Несбъдността"? Може би "несбъднатостта"? Началото ми хареса, после някак темата се губи...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...