ДИХАНИЯ
Какво да ти кажа? Че пак те обичам?
Та има ли смисъл от нови лъжи?
Пресичахме чувства и бяхме различни,
но всичко е в спомена, който шепти.
Какво още искаш? Измъчваш до болка.
Щастливите дни преклониха глава.
Изплакаха всичко в очите на друга -
която с усмивка помаха с ръка.
Сега погледни ме, въпросът напира -
какво те завърна отново към мен?
С усилие, виждам, редиш мили думи,
пристъпваш без страх, но нагледно смутен.
Припомням си изгрева светъл в очите,
пречупен от залез в крещяща луна...
Дихания празни, попили в звездите,
изгрели виновно самотни в нощта.
......................................................
В очите поглеждаш ме, молиш през сЪлзи
и гузен изричаш отново лъжи.
Обичах те много и силно... до болка.
Но друга съм вече... Сега си иди!
© Кремена Стоева All rights reserved.
