Jul 22, 2007, 5:37 PM

Дилема

  Poetry
1.2K 0 1

Дилема

Разумът шепти:
"Смири се!  Замълчи!"
А сърцето с гняв крещи
 и блъска се в гърди:

"Живот в страх не е живот,
 а робство черно на душата.
Затуй стани !
И покажи на съдбата си
кой всъщност си!

И крещи, дери, бори се!
И нека туй, що в мислите ти,
в твоята реч, извисявайки,
 даде на хората свободата в слово
сред тъмата на невежество погромно,
замрежило душата.

Живей и пребъди!
И дай на поколението ново
ей това - твоето слово,
що криле ти дава
за ново начало."

Мъдро избирай кое ще послушаш.
Разумът или сърцето си?
Решаваш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Запрянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...