Сълзите ми се стичат бавно и попиват в кожата ми,

Очите ми се превръщат във водопади,

Много си красива и известна за някои,

Но може ли аз да участвам в бъдещите свади?

Нарани ме сериозно,

Сърцето ми на милион парченца е разбито,

Вече всичко за мен е грозно,

Щом си в чужди прегръдки обвита.

Осъзнавам едно-не мога така да устоя!

Вашите прегръдки изпълват ме с ревност,

И дори гневът си силен да утоля,

Не ще успея да ти кажа честно...Обичам те!

Да,не съм мускулест мъжага,

Да, не съм най-красивият на света,

Но може ли в нашата сага,

Да гледаме вътрешната красота?

Поставят ми неудобни въпроси,

Коремът ми е изпълнен с пеперуди,

Любовта в сърцето ми се носи,

Любовта от дълбок сън ме буди.

Може да ти звучи смешно,

Може да ти се струва странно,

Но ти го пращам това спешно,

Преди да се облегнеш на чуждо рамо...

Болката е силна,

Съдбата ми-тежка,

Ти си хубава и стилна,

И че ти признах чувствата си не е грешка.

Аз знам,че някъде там в теб,

До където никога никой не е стигал,

Има душа сладка като мед,

Да те имам ще бъде най-върховното нещо,което съм постигал.

Но живота е такъв,че не ми позволи,

Да имам такава съдба,

И макар да ме боли,

Пак мисля,че ти си единствена,една!

Очите ми се насълзяват,

Краката започват да треперят,

Защо някои хора опростяват,

А и в същото време ни разделят.

Ще се справя,ще оцелея,

Ще издържа на кавгите,

Ще се боря за теб моя снежна фея,

Но едва ли ще прикиря сълзите...

Събуждам се с мисълта,

Как си,какво правиш,

И дори това за мен да е мъгла,

Знам,че и без мен ще се оправиш.

Не съм сигурен какво да направя,

Не мога да ти вляза в главата,

Но и нещата така не мога да оставя,

Ще вляза надълбоко и ще ти разчета душата...

Трудно ще е...знам,

Болезнено е ...знам,

Но защо пък трябва да се дам?

Защо да се предам?!

За уникални хора се правят уникални неща,

На теб трябва да са посветени континенти,

Вместо да се правим на сърдита дъщеря и баща,

Защо не запазим хубавите моменти?

За трима те обичам,малко е,

За триста още трябва да обичам,

Но виждаш още не съм развял бялото знаме,

Победен ми е рано да се наричам...

Из „Дилема за любовта“                                                       Автор: Никола Рашев