Диогенско лято
-----
Довиждане! Закотвих се на гарата,
под шапка на цветя, лицето - нямо.
Изпращаш ме - душата ми изгаря
с поредната любовна, лятна драма...
Захвърлих изтънелите обувки.
Привидно безпристрастна, калкулирам
билети, километри и целувки,
с които в тъмнината те намирах -
по сцените на улици и плажове,
с обелените токчета от тичане,
така нетърпеливи да разкажат
за моето най-истинско обичане!
В чадъра песъчинки многобройни
рисуват синеоки очертания.
Сърцето, през огромната пробойна,
дари кръвта си на брега и пяната.
А споменът за твоето присъствие
виси на закачалката в антрето.
Жадувам те, повдигната на пръсти -
уви, каквото даде, днес е взето.
Отпъждам от перчема непохватно
мушиците, и с нощните фенери
потеглям - Диоген - с надежда лятна
началото си с тебе да намеря...
-----
© Станислава All rights reserved.
