stenli499 (Станислава)
291 2629
Oct 10, 2012, 12:44 PM

Диогенско лято 

  Poetry » Love
611 0 6

 

-----

 

Довиждане! Закотвих се на гарата,
под шапка на цветя, лицето - нямо.
Изпращаш ме - душата ми изгаря
с поредната любовна, лятна драма...
Захвърлих изтънелите обувки.
Привидно безпристрастна, калкулирам
билети, километри и целувки,
с които в тъмнината те намирах -
по сцените на улици и плажове,
с обелените токчета от тичане,
така нетърпеливи да разкажат
за моето най-истинско обичане!
В чадъра песъчинки многобройни
рисуват синеоки очертания.
Сърцето, през огромната пробойна,
дари кръвта си на брега и пяната.
А споменът за твоето присъствие
виси на закачалката в антрето.
Жадувам те, повдигната на пръсти -
уви, каквото даде, днес е взето.
Отпъждам от перчема непохватно
мушиците, и с нощните фенери
потеглям - Диоген - с надежда лятна
началото си с тебе да намеря...

 

-----

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??