Дирижиране на мълнии
на жена ми Нури
Въздишайки, жената на поета
пригалва въздуха като с перце.
А в преспиците стъпките ù светят,
преди да отразя из тях лице.
Какво е то? Красиво или грозно.
Усмивката ù ще го разведри.
За някои тръстиката е роза,
за други - пика, сламчица дори.
Но тя ще спре на ъгъла, решила
да се завърне пак при своя Зевс,
където куп развързани дактили
ще близнат кротко нейните нозе.
Тя ще го среше, после ще напълни
със топла влага погледа му чер
и нощем ще му дирижира мълниите,
додето звездно мляко потече...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
