Apr 3, 2011, 10:08 PM

... (дисекция на старостта)

  Poetry » Other
755 0 5

Клепачите - обрамчени от тънки бръчки -
сянка на копнежите ми сбъднати,
в косите - наръч заскрежени съчки
въпроси риторични пращат - към отвъдното.
Ръцете ми - пано от здрави, груби възли -
творение на ненаситната умора,
очите - спомен са за светъл бързей,
пресъхнал и забравен от света и хората.
Нозете ми - галерия от пътища и кръстопъти -
започнати, несвършени, обвити в прах....
Сърцето - ха, истерия от кръв и плът,
не спира, иска, сякаш не познава крах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...