Клепачите - обрамчени от тънки бръчки -
сянка на копнежите ми сбъднати,
в косите - наръч заскрежени съчки
въпроси риторични пращат - към отвъдното.
Ръцете ми - пано от здрави, груби възли -
творение на ненаситната умора,
очите - спомен са за светъл бързей,
пресъхнал и забравен от света и хората.
Нозете ми - галерия от пътища и кръстопъти -
започнати, несвършени, обвити в прах....
Сърцето - ха, истерия от кръв и плът,
не спира, иска, сякаш не познава крах.