Дишам
Само минавам.
Не притежавам.
Не моля.
Не искам.
Само минавам.
Събрала съм листове, жълти.
Не пиша по тях, те са мъртви.
Не нося утеха, само наслада.
Поредната грешница, изгоряла на клада.
Не съм жертва, не, просто съм истинска.
Боли ме плътта и душата скимти ми.
Мисълта ми безсънна е, а сърцето гори ми.
И съм вплетена плитка, и съм нежно присъствие,
и съм лятна и зимна, и желано отсъствие.
И съм толкова себе си, колкото мога.
Пак се раждам в тази нова утроба.
© Ле Бед All rights reserved.
