Feb 6, 2010, 9:03 PM

Дишащо море...

  Poetry » Love
664 0 3

                  (на моя Сбъднат Блян!)

 

Стича се молитва от ръцете ми...

Треперят устните ми в тих екстаз

и плуват в умиление очите ми,

приели облика на ангел благ...

 

Стича се Морето по лицето ми...

Заляло бреговете в цвят на звезден прах...

 

И тича огънят в крилете

Задъхани,

Порозовели

от този дълъг бяг

през разстояния недишащи,

Непеещи,

Негреещи,

Неможещи -

Ограбващи,

Порязващи...

Посичащи

Всяка мисъл

За любовен впряг...

Препускащ по брега от звезден прах,

Тревожен виещ се сред копитата на

Еднорог сияен и един самотен Пегас -

Плуващ впряг в любовен захлас!

 

И стича се Молитва от ръцете ми

За един Нов Свят

С  Аромат на Бяло вино

и реещ се из Небесата теменужен цвят...

 

Има впряг - без колесничар...

ЕДНА ДУША - С ДВЕ ЛИЦА!

ТАМ...

На ОНЯ БРЯГ...

 

ВЯРВАЩ!

 

КАЗВАЩ!

 

РАЗКАЗВАЩ!

За СИЛАТА НА ЧУВСТВАТА!

За ОМАЯТА НА ВЯРАТА!

За СЪДБАТА, КОЯТО ВЪРВИ СЛЕД НАС

И ТИХО НАШЕПВА ЗА СЕБЕ СИ

С ТЪРПЕНИЕ

И

БЛАГ ГЛАС -

Един глас, изтичащ от очите ми

С цвят на златен прах,

Виещ се около нозете ни...

 

Стича се Молитва от ръцете ми!!!

 

06 февруари 2010 г.

Л-Е

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:b5c8fd11

 


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Л-Е All rights reserved.

Comments

Comments

  • И стича се Молитва от ръцете ми

    За един Нов Свят

    С Аромат на Бяло вино

    и реещ се из Небесата теменужен цвят..

    Много ми хареса! Поздрави!
  • Поредния незабелязан талант-колкоп пъти да пиша моето неудоволетворение ,оказва се ,че най-стойнсотните неща се подминават тихо Ееее неможе само сладникаво да е. Пишеш много добре.
  • Невероятно хубаво стихо!
    Браво, Леа!!!
    Много ми хареса!!!
    Прегръдка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...