Разтварям се в ръцете ти силни и нежни,
като аромат на ванилия от орхидея жива.
Светлината в очите ти ми е хлябът насъщен
и събужда у мен ту екстаз, ту екзотика дива.
Пия от сърцето ти жива вода недопита,
а жаждата ми е все тъй неутолима.
Но нали съм само капризна жена и любима,
за теб съм все тъй болезнено неустоима.
С ухание на канела тялото ми те зове,
като медоносна пчела те привлича.
Малка нощна пеперуда – разтварям криле
и в бурен океан от любов те повличам.
С еликсира вълшебен опиянявам душата ти,
по мъжки небрежна, но в нужда – храбра и мила.
Затова, приятелю мой, целувам нозете ти
и коленича пред теб – аз, Орхидеята Дива!
© Катя Вангелова All rights reserved.
харесвам стиховете ти...сърдечно.