Дива вода
Аз съм твоята дива вода.
Ти ме пиеш и питаш за още.
Непонятна, жестока следа
в теб оставям през летните нощи.
Откъдето премина - руша.
Безпощадно, красиво и дръзко.
Пепелище е твойта душа.
Неочаквано, с дивите пръски,
аз навлизам дълбоко във теб,
повалила забрани, прегради.
На душата ти жадната степ
пак окъпвам в неземни наслади.
После дива, свободна и зла
вечно тръгвам със първия вятър,
пренебрегнала всяка сълза,
любовта ти превърнала в театър.
И съм ничия – черна дъга –
уморена, с измамено его.
Миг... прегръщам морето с тъга
и безследно изчезвам във него.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
!
