Ангели диви будят нощта ми,
пропилели на греха тленната жар
под блясъка на звездните мигове,
разголили тайните мои на страха.
Ангели диви, как се изпари верността,
мъката в духа нокти е впила,
нима от вас се уплаши нежността,
хей, ангели мои, крилата ви не са крила!
Ангели диви, мои въглени мрачни
ореолът греещ смрази срама,
дори в гърдите ви не пулсира обичта,
разсече я ръката на страстта.
© ДИМА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
