" Днес ... "
" Днес ... "
Днес е от онези мрачни дни. Има и такива.
Сякаш всичко ме боли. И сякаш всичко ми се свива.
Нямам сили дума да пророня. А ми се крещи.
Не мога страха си да прогоня. А все повече боли.
Днес е страшно. Осъзнавам всичко до сега неосъзнато.
Да плача е опасно. А тъй да искам да е лято...
Мислех, че сама се справям. А дали успявам?
Воля на страха си давам. А страх дори от страха си долавям.
Днес е мислено утре. И аз чакам изгрева ранен.
Изгарям отвътре. А знам, че ще е отново безпощаден.
И искам да ме няма. Само за секунда, само за миг.
За миг едничък да избягам. Докато прочиташ този стих...
Днес е мрачен ден. Слънцето се скри.
Въздухът е толкова студен. А капки дъжд блещукат в моите очи.
Днес не искам в огледалото да се поглеждам. Не ще мога издържа.
Но може би в мрака има мъничко надежда. Аз на теб във този ден принадлежа....
© Александра Матеева All rights reserved.
