Sep 27, 2020, 9:41 PM

Днес

641 0 0

Пиедесталите са твърде много.

И култовете, и страхът от висшите.

Пропадналите аплодирани са с грохот,

безименни са носещите кръстове.

 

И прах в очите. Но не е от стъпките

на праведните, в пътя към Голгота.

Измамата не скрива мъката

на клетниците, вярващи в доброто.

 

Не са невидими! И жадни са за истина.

А струват се далечни в полумрака.

Но точно там, в краката на потисника,

умира робът и възкръсва свободата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...