May 21, 2006, 1:59 AM

Днес изгубих любовта

  Poetry
1.2K 0 11
Трудни дни за мен настават,
днес изгубих любовта.
Тъй внезапно разцъфтяла
и внезапно отлетя.

Никога не съм обичал
с толкоз жар и със копнеж
щом до нея аз застанех,
бях кат птица във летеж.

Тя едничка бе, която
моето сърце разбра
взе живота ми нещастен
и превърна във мечта.

Тя научи ме да виждам
най-прекрасните неща,
да обичам, без да мразя,
всички хора по света.

Тя разбуди романтика
и прогони вън беса,
муза беше на лирика,
тя направи чудеса.

Днес душата тъжно плаче
и сърцето ме боли,
ще остана сам във здрача
с мойте бляскави мечти.

p.s. Моля стихотворението да не се оценява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен стих! Поздравления!
  • Мисля,че нещо толкова хубаво и от душа написано не може да остане без коментар! Най-прекрасните неща на майката земя са създадени имено, с много любов!
  • Много е хубаво... Една любов, дори и заминала си, пак остава си любов... Така че, ти си богат човек с това което имаш. От мен - 6.
  • Благодаря ви!!!
  • Любовта е радост, любовта е и болка...
    Любовта идва неочаквано, като гръм, но също толкова неочаквано си отива - с трясък... Остава тъгата, но тъгата не е вечна! Усмивки и поздрав за стиха!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...