Днес изгубих любовта
днес изгубих любовта.
Тъй внезапно разцъфтяла
и внезапно отлетя.
Никога не съм обичал
с толкоз жар и със копнеж
щом до нея аз застанех,
бях кат птица във летеж.
Тя едничка бе, която
моето сърце разбра
взе живота ми нещастен
и превърна във мечта.
Тя научи ме да виждам
най-прекрасните неща,
да обичам, без да мразя,
всички хора по света.
Тя разбуди романтика
и прогони вън беса,
муза беше на лирика,
тя направи чудеса.
Днес душата тъжно плаче
и сърцето ме боли,
ще остана сам във здрача
с мойте бляскави мечти.
p.s. Моля стихотворението да не се оценява!
© Христо Костов All rights reserved.
