Днес ще ти...
Днес ще ти разкажа...
Ръждивото как в раната стои
от острието, ранило ме жестоко,
по устните до кърваво личи,
от онзи гняв - следи до безпощадност.
Лястовици бели в душата ми летят
и рой звезди в очите ми валят.
Благодарност!
По тънкия лед на сърцето ми
бели вълци пируват по залез,
мъглата с пръсти разравям,
изгревът пурпурен ме забрави -
за мене спомен не остави.
Стаена кошута в миг, преди изстрел,
сърцето очаква внезапна атака.
Жертвено няма да падам,
някой друг път бих поплакала.
Красиво, туптящо и живо сърцето
оковите къса, зове го небето,
росата накъсана пада в полето,
цветята уханни в косите заплетох.
Прозорците стари на храма открехнах,
за болките тежки - билки намирах,
гнева в очите ви да можех да видя.
И смазана, когато искахте да бъда,
на лястовичите крила летях.
Към дъното, когато ме влечахте,
в очите на кошутата видях:
Живи сте!!! Нека!!!
От мойта сила и кураж вземете за утеха.
© Радка Иванова All rights reserved.
