raccing (Радка Иванова)
153 453
28.11.2007 г., 11:51 ч.

Днес ще ти... 

  Поезия » Друга
716 0 10

Днес ще ти разкажа...

Ръждивото как  в раната стои

от острието, ранило ме жестоко,

по устните до кърваво личи,

от онзи гняв - следи до безпощадност.

Лястовици бели в душата ми летят

и рой звезди в очите ми валят.

Благодарност!

По тънкия лед на сърцето ми

бели вълци пируват по залез,

мъглата с пръсти  разравям, 

изгревът пурпурен ме забрави -

за мене спомен не остави.

Стаена кошута в миг, преди изстрел,

сърцето очаква внезапна атака.

Жертвено няма да падам,

някой друг път бих поплакала.

Красиво, туптящо и живо сърцето

оковите къса, зове го небето,

росата накъсана пада в полето,

цветята уханни в косите заплетох.

Прозорците стари  на храма открехнах,

за  болките тежки -  билки намирах,

гнева в очите ви да можех да видя.

И смазана, когато искахте да бъда,

на лястовичите крила летях.

Към дъното, когато ме влечахте,

в очите на кошутата видях:

Живи сте!!! Нека!!!

От мойта сила и кураж вземете за утеха.

 

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??