Днес вятърът е тих като въздишка
Тъй както даде Бог да остарея
с високо кръвно, с нерви и артрити,
и недвусмислено да побелея -
от черни мисли, с бял конец зашити,
какво да чакам? Минах първа младост,
в побъркан сън, запретнала ръкави,
бълнувам първо либе – първа радост,
измъквам те от лепкава забрава.
Той, Господ, е високо, но ме вижда
в едно кьоше на късичкото време -
усуква ме, притиска ме, зазижда... ...