В съвремието трудно,
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб!
Служи на комплекси,
робува и на предразсъдъци,
живее без да слуша кефа си -
сухо и в шаблон!
Но нека на съвременният човечец
да отдадем поклон!
Че скоро ще умре,
без дори да разбере!
© Добромир Иванов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
