Днешният Ден и Пръстта
Едно, две,три…
Стрелба!
Изстрели по телата.
Един,втори ,трети…
Свличат се.
Без патос умират.
Без да виждат убийците.
Свличат се на Земята.
И тя ги приема.
Червено,
жълто,
зелено…
Като кръв,
като мръсна кръв,
като разрешение!
Като ден без поезия,
като нощ без луна,
като сън без образ,
Сив телевизор…
Лица.
Разминават очите си.
Не млъкват устите им
да говорят с телефоните си.
Разминават се мислите им,
разминават се с просяци.
Денят не е вчерашен.
Не можеш да му избягаш.
Денят е днешен!
Съвременен ден!
Не можеш да кажеш:
- Без мен!
Не можеш да тръгнеш нанякъде,
просто така, -
като вчера.
Не можеш да се измъкнеш.
Висока стена.
Зад нея стенат
всички, които мечтаха за вчера.
Те останаха там,-
Зад оградата телена,
във затвора на спомена…
Лежат на земята,
не вечерят,
не пушат,
не пият,
не говорят,
а стенат,
зад Стената,
която се влива във сиво небе.
И ето!
Той е тук!
Денят!
- Ставайте – крясък.
Едно, две,три…
Стрелба!
Изстрели по телата.
Един,втори ,трети…
Свличат се.
Без патос умират.
Без да виждат убийците.
Свличат се на Земята.
И тя ги приема.
Добра е пръстта.
И днес,
както вчера
Тя всички приема…
Пръстта...
Стрелба!
Изстрели по телата.
Един,втори ,трети…
Свличат се.
Без патос умират.
Без да виждат убийците.
Свличат се на Земята.
И тя ги приема.
Червено,
жълто,
зелено…
Като кръв,
като мръсна кръв,
като разрешение!
Като ден без поезия,
като нощ без луна,
като сън без образ,
Сив телевизор…
Лица.
Разминават очите си.
Не млъкват устите им
да говорят с телефоните си.
Разминават се мислите им,
разминават се с просяци.
Денят не е вчерашен.
Не можеш да му избягаш.
Денят е днешен!
Съвременен ден!
Не можеш да кажеш:
- Без мен!
Не можеш да тръгнеш нанякъде,
просто така, -
като вчера.
Не можеш да се измъкнеш.
Висока стена.
Зад нея стенат
всички, които мечтаха за вчера.
Те останаха там,-
Зад оградата телена,
във затвора на спомена…
Лежат на земята,
не вечерят,
не пушат,
не пият,
не говорят,
а стенат,
зад Стената,
която се влива във сиво небе.
И ето!
Той е тук!
Денят!
- Ставайте – крясък.
Едно, две,три…
Стрелба!
Изстрели по телата.
Един,втори ,трети…
Свличат се.
Без патос умират.
Без да виждат убийците.
Свличат се на Земята.
И тя ги приема.
Добра е пръстта.
И днес,
както вчера
Тя всички приема…
Пръстта...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
