Дневни звезди
Душата ми може и песни да пее
под жълти лъчи на хубави дни.
Сърцето бледнее, а пламъче грее
под стряха на нечии сини очи.
Желая да бъда синигер без име.
На твоето рамо ще кацна в нощта.
Дали ще позная лицето, любима,
което ме кара в любов да горя?
И ето – политам. Високо. Далече.
Помитам на дните солени калта.
Където Човека е станал човече,
обличам в елече от рими звезда.
Обичам живота. Нали го живея?
Защото е хубав. Дори да боли.
За тебе милея. Не спирам да пея
в олтара на нашите дневни звезди.
© Димитър Драганов All rights reserved.
