Nov 10, 2015, 7:30 AM

Дневникът- Безкомпромисно

  Poetry » Other
646 0 7

Дневникът- 

Безкомпромисно


Ще остане заключена, много дълго, тази врата.

Нека съвсем заприлича на плътна и бяла стена.

Казват, че всяка обсада причинява някому смут.

Ей, не ме съжалявай! 

По-добре ми е в светлото, тук!


Знам, не можеш да влезеш. Нито пък да рушиш.

Блага дума, твърдят, всичко отваряла. Честно?!

Отново грешиш. 


Всички думи ги зная от Вятъра. 

И по него ти пращам една:

”Забрави!” 

Тази стара история 

късно е 

да превръщаме във война.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Genereux (Любомир Попов) Благодаря!* Трудно се намира равновесие в дилематичните ситуации. Поне на мен ми е трудно и затова избягвам търсенето/намирането на решения/отговори в тях. За съжаление не знам кой е автора на любимия ми цитат:
    "Аз сам подписвам дните си със чувства, под тях не слагам листове индиго и може нещо важно да изпускам, но изборът е мой, доколкото го имам." Още веднъж- Благодаря Ти
  • Мога да бъда и бурен и тих,
    мога да бъда и крясък и стих...
    Ти избери на кого да приличам,
    ти ми кажи дали да обичам???

    Вечният въпрос - да бъдеш, или не - поднесен по великолепен начин.
  • Благодаря Ви!
  • Заредила си, виждам, колчана със стрели мъдрост и вярвам, готова си за всякаква обсада!
    Честно!
  • Великолепен и много силен текст!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...