10.11.2015 г., 7:30

Дневникът- Безкомпромисно

639 0 7

Дневникът- 

Безкомпромисно


Ще остане заключена, много дълго, тази врата.

Нека съвсем заприлича на плътна и бяла стена.

Казват, че всяка обсада причинява някому смут.

Ей, не ме съжалявай! 

По-добре ми е в светлото, тук!


Знам, не можеш да влезеш. Нито пък да рушиш.

Блага дума, твърдят, всичко отваряла. Честно?!

Отново грешиш. 


Всички думи ги зная от Вятъра. 

И по него ти пращам една:

”Забрави!” 

Тази стара история 

късно е 

да превръщаме във война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Genereux (Любомир Попов) Благодаря!* Трудно се намира равновесие в дилематичните ситуации. Поне на мен ми е трудно и затова избягвам търсенето/намирането на решения/отговори в тях. За съжаление не знам кой е автора на любимия ми цитат:
    "Аз сам подписвам дните си със чувства, под тях не слагам листове индиго и може нещо важно да изпускам, но изборът е мой, доколкото го имам." Още веднъж- Благодаря Ти
  • Мога да бъда и бурен и тих,
    мога да бъда и крясък и стих...
    Ти избери на кого да приличам,
    ти ми кажи дали да обичам???

    Вечният въпрос - да бъдеш, или не - поднесен по великолепен начин.
  • Благодаря Ви!
  • Заредила си, виждам, колчана със стрели мъдрост и вярвам, готова си за всякаква обсада!
    Честно!
  • Великолепен и много силен текст!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....