10.11.2015 г., 7:30

Дневникът- Безкомпромисно

649 0 7

Дневникът- 

Безкомпромисно


Ще остане заключена, много дълго, тази врата.

Нека съвсем заприлича на плътна и бяла стена.

Казват, че всяка обсада причинява някому смут.

Ей, не ме съжалявай! 

По-добре ми е в светлото, тук!


Знам, не можеш да влезеш. Нито пък да рушиш.

Блага дума, твърдят, всичко отваряла. Честно?!

Отново грешиш. 


Всички думи ги зная от Вятъра. 

И по него ти пращам една:

”Забрави!” 

Тази стара история 

късно е 

да превръщаме във война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Genereux (Любомир Попов) Благодаря!* Трудно се намира равновесие в дилематичните ситуации. Поне на мен ми е трудно и затова избягвам търсенето/намирането на решения/отговори в тях. За съжаление не знам кой е автора на любимия ми цитат:
    "Аз сам подписвам дните си със чувства, под тях не слагам листове индиго и може нещо важно да изпускам, но изборът е мой, доколкото го имам." Още веднъж- Благодаря Ти
  • Мога да бъда и бурен и тих,
    мога да бъда и крясък и стих...
    Ти избери на кого да приличам,
    ти ми кажи дали да обичам???

    Вечният въпрос - да бъдеш, или не - поднесен по великолепен начин.
  • Благодаря Ви!
  • Заредила си, виждам, колчана със стрели мъдрост и вярвам, готова си за всякаква обсада!
    Честно!
  • Великолепен и много силен текст!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...