Дневникът на (НЕ!)беладжията - 19
Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни.
Искаш ли, Митенце, да се захванем
и я направим красива и нова?
Виж, тук са драскали някакви сноби,
даже дъската ѝ са отковали.
И моментално у мене запали
моята Таничка силно желание
нашата пейка прекрасна да стане.
Вчера дори посетих магазина.
Купих боята аз и керосина
Четка и шкурка получих от дядо.
Той и дъска ми избра. От ограда
беше останала тя при подмяна.
Знаех, че пейката чудна ще стане!
И на часа позвъних на момичето.
- Вече готов съм! Сега ще дотичам
аз с колелото и тебе ще взема.
Всичко подготвил съм, няма проблеми!
Само след няколко бързи минути
Таня в екип, с маратонки обута,
чакаше вече пред тяхната порта.
Аз я качих и педалите гордо
бързо и с радост натиснах до края.
Как ще приключи аз още не знаех
всичко това и едно приключение
че ще предложи като продължение
случката в парка. Но да не избързваме.
Тука конеца отново завързваме.
Щом до заветната пейка достигнахме,
с трупче крака ѝ разклатен повдигнахме
и циментирах стабилно да стане.
Сложих дъската и с валяче Таня
почна в лилаво да я боядисва.
Аз като майстор и без да ми писва,
първо със шкурката минах я цяла.
После краката ѝ, цвят не видяли,
с четката сам боядисах набързо.
Някакъв старец с обувки развързани
хапваше нещо до нас на тревата.
- Хубава стана така със боята! -
викна човекът, широко усмихнал се
Таня се стресна, за малко стъписана,
после, навела глава, ми прошушна:
- Как ли с обувките си изтърбушени
този човечец краката си топли?
Щом се загледах и мен взе да чопли
тази тревога и свръх съжаление.
Беше несретник мъжът, без съмнение,
но на труда ни така се зарадва.
С дълга коса, побеляваща, права,
явно отдавна не мита и сресвана,
можеше в тъмното той да ни стресне,
но че добряк е, очите говореха.
Връхната дреха, трагично разпорена,
правеше странния мъж на плашило.
Стана ми мъчно за него. И мило...
Гледах от вестника, мръсен до черно,
в шепата малки трошички наверно
странният мъж как събра и налапа.
Беше комично с голямата лапа
тази "храна" към уста как поднася.
Че е клошар и на двама ни ясно
стана и някак виновно го гледахме.
- Може ли вечер със вас да споделям
новата пейка? - мъжът ни попита. -
Тук да нощувам... - страхлив ли, сърди ли
погледът беше, не мога да кажа.
Мислех защо ли съдбата наказва
този отритнат от всички човечец.
Сам ли си, времето сякаш е вечност...
- Може, разбира се, нека изсъхне! -
Таня отвърна и в джоба му пъхна
смачкана от неудобство банкнота...
- Днес ще потърся подслон, но във вторник
тука на новата пейка ще легна.
Нощите още студени са, ледни.
В дъжд се изнизва април. И полека.
Мислех си как ли е мръзнал човекът,
колко ли време така е гладувал
и не е спал във легло и сънувал...
Нещо на гърлото взе да ми драска.
Виждах живота му в черните краски
и несъзнателно се обвинявах.
Колко ли пъти храна разпилявах
аз и капризничех, глупав, пред мама.
Казах на себе си: "Нямаш ли срама?"
После откарах аз Таня до вкъщи.
Тръгнах замислен и леко намръщен,
а у дома си отворих хладилника.
Имаше всичко във него - надникнах.
Сложих в различен кутии по малко,
грабнах едно одеяло, че жалко
беше клошарят така да студува
и с колелото, за пет ми се струва
само минути, се върнах при пейката.
Мислех, че пак ще е там той, треперейки,
ала човекът го нямаше вече.
- Ах, накъде запиля се, човече? -
казах на глас, а торбата с багажа
аз закачих на дърво. Да ви кажа,
мъчно ми стана, но имах надежда
пак, че ще дойде! Така ми изглеждаше.
Даже за името аз не попитах,
ала торбата във клоните скрих и
знаех във вторник, че ще я открие.
Вече приятели с него сме ние.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Милото Мите - чистосърдечно и милостиво... Продължавам.
-
Правиш ме щастлива, защото ти пишеш проза и въпреки всичко ме награждаваш с внимание и коментар, Таня. А за мен този проект за детска книга си е един роман в стихове.😃 Още веднъж сърдечно ти благодаря!❣️🙏
-
Продължавай, интересно е!
-
Благодаря ви, Таня и Роси!❣️Вашата подкрепа ми е нужна, за да продължа да пиша Дневника.😃 Това е много трудоемко и се изисква упоритост.
-
Сладури
-
Много трогателно, Мария! Децата са чисти души! Продължавай да ни радваш!
-
Деа, радвам се, че ме навести, Деа!❣️ Хубав да е денят ти! Благодаря!😃
-
Чисти детски души...
-
С тях винаги перото е леко, те водят сюжета и на самата мен ми е забавно и интересно, Светличка!❣️Благодаря за добрите думи и за това, че си прибра тази част от Дневника в любими!😃🙏🌷
-
Деца- слънчица, работливи и обични.
Леко перо, Мария!💕 -
Като се върнем в спомените си след години към ученическата любов, разбираме колко красива, чиста и всеотдайна е била.😃
И аз мисля, че Таня и Митко са чудесна двойка! Ще им предам чувствата ти, Миночка! Благодаря!❣️ -
Това Мите, как да не го обичаш, толкова милостив и грижовен.С Таня си пасват чудесно.Така да са докрая! Прекрасно е Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, че си тук!🌹