В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква.
Тъжното тайнство от първите стъпки
ме завладяваше. Под плащеницата
с нея минавахме и във душицата
моя просветваше детска надежда,
че беладжия съвсем не изглеждам
аз на добричкия Бог във очите.
Даже свещеника помня, че питах, ...