В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква.
Тъжното тайнство от първите стъпки
ме завладяваше. Под плащеницата
с нея минавахме и във душицата
моя просветваше детска надежда,
че беладжия съвсем не изглеждам
аз на добричкия Бог във очите.
Даже свещеника помня, че питах, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация