Jun 11, 2007, 5:24 PM

Дните на лятото

  Poetry
785 0 12
На лятото ятото,
високо издигнато,
лети в синевата,
ефирно трепти,
изписва дъга
по небето,
безбрежното,
с лазурните
сини мечти.
Във панделки бели
косици заплели
на плитчици,
светли лъчи
звънят над житата,
камбанки развели
на лятото
златните дни.
На лятото ятото
от дните най-сините
се спускат
по бели води,
и весело пеят
в морето
пенливите пръски
на летните дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...