Дните, в които ти идва много
Дните, в които не става
Когато седнеш пред листа,
загледан в смачкана си вяра.
Отпиваш,замръзнал от зимата,
треперещ, палиш цигара.
И нещо се случва!!!
Какво?Пак ли?!
Над огнени сгради политаш,
Проклетите светофари загасват!
И клоуни в кал се налагат!
Майки крещят ужасени!
Какво е светът,По дяволите?!
Пишат пръстите вледенени,
ще изхвръкне сърцето горещо!
Сърцето...
Дето пееше тихо,
за една мацка,
едно време.
Сърцето е в кръв,ужасено,-
то не пее, не свири на арфа.
То се дави, плюе кръв, кашля...
То е болно от милиардити болести!
После кацаш на сива антена,
върху сив блок,
върху сиви двуноги.
Не трепериш,
не пишеш,
не плачеш.
Ти си птица в Огромна клетка.
И завиждаш на двуногите копелета,
че искат ли,
ще си вземат двуцевка!
Когато седнеш пред листа,
загледан в смачканата си вяра,
не рядко си казваш тихо:
"Днес ще пия, а да пиша...едва ли".
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
