До голо. До плът
Разкъсвай. Събличай. До голо. До плът.
Показвай, поете, да надзърнем отвъд.
Че раните криеш. Повтаряш - кървят.
А всички сме хора. Във всички болят.
Маските сваляй - помада и грим.
Душата да видим. Всичко друго е дим.
Какво ни разделя? Какво ли делим?
Послушай, поете. Ний с теб да вървим.
Дали криеш Бог или дяволи там?
Разкривай ми бързо, че искам да знам.
Без тебе светът ослепял е и ням.
Без твоята обич. Без истински плам.
Безумен? Не думай, я само ни виж.
Разказвай ни всичко. Недей да пестиш.
Какво ти достойнство, какъв ти престиж?
Роден си, поете, пред нас да гориш!
Посветено на всички велики български поети.
На всички оставили сърцето и душата си там,
на листа. Без капка страх ще бъдат ли разбрани или не. С много обич, почит и възхищение.
И честит празник на всички!
© Виолета All rights reserved.
