До хоризонта
До хоризонта
По залез дните стъпват полегато
по хоризонта топъл от лъчи,
на слънчевите погледи обрали
облаците на живяното преди!
Гушнал някой скътан спомен
от ръцете на живяна нежност,
притихналият залез разлюлява
сънища, и сърцата от копнежност!
И всички ставаме мечтатели
по облаците в цвят на вишни,
сънуваме, че сме откриватели
на цикличното предишно!
А стрелките все се гонят
по кръга,
да отброяват времето във мигове –
сърцата ни да пълнят с любовта,
от която до хоризонта стигаме!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
