По залез дните стъпват полегато
по хоризонта топъл от лъчи,
на слънчевите погледи обрали
облаците на живяното преди!
Гушнал някой скътан спомен
от ръцете на живяна нежност,
притихналият залез разлюлява
сънища, и сърцата от копнежност!
И всички ставаме мечтатели
по облаците в цвят на вишни,
сънуваме, че сме откриватели
на цикличното предишно!
А стрелките все се гонят
по кръга,
да отброяват времето във мигове –
сърцата ни да пълнят с любовта,
от която до хоризонта стигаме!
© Елеонора Крушева All rights reserved.