До кафенето в края на лятото
На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем,
както толкова години назад!...
Ще овдовее китарата ти сама...
Без теб ще овдовее
с тази черна забрадка.
Не си тръгвай все още!
Предателски мокър е този градски паваж...
Тук не свършва градът, а и главната улица
пази за теб по-добрия си край...
Късно е вече.
Късно - прибраха се автобусите,
захлопна се някъде по мъжки врата...
Не зная как да те спра,
не разбирам защо се разбърза.
Котката на кого я хариза?
Взе ли онова старо бомбе?
Навън е студено, очаква ни зима...
Поспри в "Пирогов" за глътка въздух поне!...
"Пирогов" е един светъл случай.
Него заобикаля го всяка злобна жена...
Поспри, поседни!
Не се ли научи,
че има любов и след смъртта?...
Не ме чуваш, разбирам...
А аз вече прегракнах.
По витрините мокри -
пеперуди неустоимо кръжат.
В кафенето под кестена
свършват всички галактики,
а в края на лятото - знам - ще ни чакаш...
С нова песен за дългия път...
© Красимир Чернев All rights reserved.
