krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
26 нояб. 2015 г., 22:14

До кафенето в края на лятото 

  Поэзия
907 1 12

                                                                         На Гриша Трифонов

 

 

Не си тръгвай, Приятелю!

Не ти ли отмаляха краката?!

Ела!...

Ела, поседни да попеем,

както толкова години назад!...

Ще овдовее китарата ти сама...

Без теб ще овдовее

с тази черна забрадка.

Не си тръгвай все още!

Предателски мокър е този градски паваж...

Тук не свършва градът, а и главната улица

пази за теб по-добрия си край...

Късно е вече.

Късно - прибраха се автобусите,

захлопна се някъде по мъжки врата...

Не зная как да те спра,

не разбирам защо се разбърза.

Котката на кого я хариза?

Взе ли онова старо бомбе?

Навън е студено, очаква ни зима...

Поспри в "Пирогов" за глътка въздух поне!...

 

"Пирогов" е един светъл случай.

Него заобикаля го всяка злобна жена...

Поспри, поседни!

Не се ли научи,

че има любов и след смъртта?...

 

Не ме чуваш, разбирам...

А аз вече прегракнах.

По витрините мокри -

пеперуди неустоимо кръжат.

В кафенето под кестена

свършват всички галактики,

а в края на лятото - знам - ще ни чакаш...

С нова песен за дългия път...

© Красимир Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За споделеното - благодаря! Това исках днес!
  • Животът е антре.
    И огледало.

    Затваряйки вратата, тя отваря
    врата към други сънища и коридори.
    Към други стаи, други разстояния,
    към други дни и вити стълби.
    Към други рози и мансарди,
    към други другости.
    И ключове.

    Отсам остават нейните обувки,
    с които,
    вслушани в изящните й глезени,
    безмълвно се вмирисваше на вакса.

    Отсам.
    Отсам - в живота, който е антре.
    И -
    както се оказва -
    огледало. /Гр. Трифонов/

    Поклон пред светлата памет на Гриша Трифонов!
    Чудесно посвещение!
  • Мир, на вече свободната му душа!!! Написано с душа!!!
  • Поклон!
  • Поклон!
    Мъжки стих за истински приятел.
  • Достойно есть...
    Поклон пред паметта му.
  • Страхотен стих...
  • Достойно посвещение!
  • ...!!!
  • Впечатлен съм, Краси! Гришата заслужава такова посвещение!
  • Има Любов и след Смъртта.
    Да!!**
  • Мълча
    и си допивам виното,
    допушвам сам последната цигара.
    И виждам:
    няма самота,
    която да ми е по мярка - " Всяка самота ме стяга в раменете"
    Гр. Трифонов
    Браво, Краси, че си намерил думи! Сега кой ще вдига летвата?
Предложения
: ??:??