До кога?
До кога?
До кога на две ще се разделям,
разкъсвана от чужди гласове?
До кога от мен парчета ще отделям,
за да засищам ваште гладове?
Аз човек съм като теб и като нея.
Човек... но явно само на хартия.
Аз само искам в мир да поживея
преди последна глътка да отпия.
До кога ще ме засипвате с омраза?
До кога ще ме изгаряте на клада?
Злото е безмилостна зараза!
Душата ми във тъмнина пропада.
Не искам да се давя в мътни блата.
Искам да ви погреба под тежък камък,
да ви заключа зад най-дебелата врата,
и да полетя към небесата - моят замък.
© Румяна Йорданова All rights reserved.
